Цвета Чукарска

Не знам какво ми трябва още. Навярно някой да ме хване? Съвсем като пленена птица изчаквам друг да ме нахрани. Усещам си стомаха празен и...

На Живко Избери си един слънчоглед неузрял и му дай светлина - ще я следва! Всеки лист залепен върху своя олтар може да е надежда.  ...

На човека му дай да гризе оголелите рани. Дай му кръв, дай му хляб и във чашата някакво вино. И ракия му дай, па измий му ръцете до рамо...

Колко бързо се стига в безкрая - там където и краят е нищо? Колко стъпки и колко незнания трябва да ме разнищят докато стана себе си –...

Вземи една вълшебна кърпа, размахай я и изчисти, мигът преди да ме прегърнеш и всеки миг преди да си дошъл, и болката преди да те намеря,...

Познавам морета, които тежат върху дъното. Животът във тях е прелял и ги пие отвътре. В душите им хората хвърлят боклука си пътьом и...

Когато се родих покълнах от черупката на орех. Раздрах земята с грозния си вид, но пуснах в тялото й корени.   Не чувах плач, не виждах...

Този ангел беше с раздрани крила, (а тогава не вярвах във ангели). На ръба на живота, тъжно свел рамена той се хвърли и падна в краката...

Погледни, погледни през прозореца! Днес вали, както вчера и утре. Различават се само хората с погледи като на смъртници.   Те не знаят...

Понякога съм еректирала до крайност от подценения си пол, до надценената си важност. Понякога съм се изпразнила от стойност и свела...

Вземи ме в шепите си ако можеш да мога в тях да изтека. Ще бъда бистра локвичка от похот, ще бъда гъдел в твоята ръка. Дъга над твоята...

Смокинови устни, рано узрели под слънцето – искам да ги откъсна, искам да ги размърдам. С чисти ръце – мити в росата на утрото бавно да...

Моят татко изпразваше пълните чашите. После масата шепнеше нещо на празното дъно. Сякаш някаква замъглена нещастност преизпълваше хляба...

Днес си купих семеен билет за морето. Шепа пясък в хавлиите вкъщи донесох. Сякаш някой е хвърлил зар, който спира времето и е спрял на...

Може би днес те разтърсих? Може би днес съм прогледнала? По средата на своята същност съм разпръсната до съвършенство. Сякаш с моето...

Една история за края на света, от който паднали наивните човеци. Разказа ми я сам сами ръба помахал лично на последния несретник....

Дори ръцете имат съвест, когото спират в огнения ад – вълна от страст на простосмъртни, море изляло целия си гняв. И всяка длан е парещ...

Пред мъртвата надежда на човека стои една възкръснала змия. Не е библейско, а съвсем човешко да погребем човека с песен на уста. Да му...

На моя ред, на моята корица, в дъха на цъфнали дървета под небето в една невзрачна локва се оглеждам, а иска да погледна към морето. От...

Той не обича, защото е сляп. Той ме гледа с очи от началото. И освен, че ме гледа е млад, и оставам си млада за него. И освен, че е...