Колко бързо се стига в безкрая -
там където и краят е нищо?
Колко стъпки и колко незнания
трябва да ме разнищят
докато стана себе си –
разсъблечена като остров,
върху който не никне нищо
даже човешка похот?
Колко пъти да се удавя
във бездънния оптимизъм,
че животът се подарява
с цялата му велика пищност?
Колко бързо се стига в безкрая?
Нужен е за да мисля,
че ще успея някога
в себе си да разчистя.
Коментарі