ДЯВОЛЪТ ПИЕ ДО КЪСНО

Дяволът сигурно пие до късно

в тъмните дупки с малките хора.

Тайно закътани, жадни и тъжни,

моят, заедно с чуждия татко.

Вкъщи майка ми тихо се скита.

Свита го чака кога ще се върне.

Тъмния ад преизпълнил душата му

в малката стая да я обгърне.

Много е късно за лягане вече.

Знае страхът ще е буден да чака.

В нея животът е спрял като вечност

без да е светъл, без посока и бягство.

А Дявола? Чашите все не му стигат.

Все не утихва дълбоката жажда.

В близката кръчма се черпят и пият

моят и сигурно чуждият татко.