Не знам какво ми трябва още.
Навярно някой да ме хване?
Съвсем като пленена птица
изчаквам друг да ме нахрани.
Усещам си стомаха празен
и още по-опразнена душата.
Изяждала съм й средата бавно
и съм открила нищетата.
Отвън отдавна променена
кората ми не се пропуква.
Опитвам се сама да литна,
но няма кой да ме побутне.
И съм дърво, което е изгнило,
изтръгнат плевел, мъртва ларва.
Преди да стана пеперуда
съвсем сама съм се изяла.
Наистина какво ми трябва?
Навярно някой да ме хване
и бавно, както се полага
душата ми да се нахрани.